🇬🇧 en bg 🇧🇬

ending noun

  /ˈɛndɪŋ/
  • A termination or conclusion.
 завършване, край

end noun

  /iːnd/ , /ɛnd/ , /ɪnd/
  • The most extreme point of an object, especially one that is longer than it is wide.
 край
  • (by extension) Death.
 смърт, край

end verb

  /iːnd/ , /ɛnd/ , /ɪnd/
  • (transitive) To finish, terminate.
 завъ́рша, завъ́ршвам, приклю́ча, приклю́чвам
dog-end
угарка, фас
in the end
най-после
end up
завършвам, намери се
back end
зад
dead end
задънена улица
end of the world
край на све́та
the end justifies the means
целта́ оправда́ва сре́дствата
the end
край
end user
[[кра́ен]] [[потреби́тел]]
Wiktionary Links