head – български език-English Translations in WikDict

🇬🇧 en bg 🇧🇬

head adjective /hed/ , /hiːd/ , /hɛd/ , /hɛːd/
placed at the top or the front	горен, преден
coming from in front	насрещен
foremost in rank or importance	преден, челен

head verb /hed/ , /hiːd/ , /hɛd/ , /hɛːd/
to originate, as a river	извирам
fishing: to remove the head from a fish	обезглавя, обезглавявам
to come at the beginning of; to commence	оглавя, оглавявам
	оглавя, оглавявам, ръководя
to move in a specified direction	отправя се, отправям се
to set on the head	поставя на глава, поставям на глава
to strike with the head	ударя с глава, удрям с глава

heading noun /ˈhɛdɪŋ/
title	загла́вие
direction	курс, направле́ние

head adjective /hed/ , /hiːd/ , /hɛd/ , /hɛːd/
	заглава, на глава

head noun /hed/ , /hiːd/ , /hɛd/ , /hɛːd/
clump of seeds, leaves or flowers individual person	глава́
part of the body	глава́, глава
leader, chief, mastermind	глава́, ръководи́тел, шеф
topmost or leading part	го́рница, глава
headmaster, headmistress	дире́ктор, дире́кторка
leafy top part of a tree	коро́на
end of hammer, axe, golf club etc. mental aptitude or skill blunt end of a nail, screw etc.	глава

headed adjective /ˈhɛdɪd/
having a head with specified characteristics	озаглавен
going in a certain direction	отправил се към, тръгнал

heads noun /hɛdz/
side of coin	глава

head man: вожд
head start: преимущество, фалстарт
head over heels: през глава
head of state: държа́вен глава́
head of household: глава́ на семе́йството
head of government: глава́ на прави́телството
gilt-head bream: ко́ца, ципу́ра
head-on collision: челен удар
bang one's head against a brick wall: бия си главата в стената

Wiktionary Links

English: Head, head